Ползи от клауда за бизнеса и някои скрити рискове

27.07.2022 35 0

Говорили сме много за ползите, които клаудът може да донесе на бизнеса. Но самите клауд потребители рядко говорят за това. Една от причините може да бъде, че не искат да дават насоки на конкуренцията си за своите успешни практики. А може би са очаквали повече от клауда, но не искат да го признаят?

Макар да е трудно да се даде точна причина, а и тя ще бъде много индивидуална за всяка конкретна организация, тези две възможности са най-честите основно обяснения. Първото зависи от това да се намерят компании, които са склонни да споделят такива детайли. Второто най-често е свързано с лоша конфигурация на клауда и неефективно управление на ресурсите. Ще разгледаме и двете и ще видим какво може да се направи. Но първо, малко статистика.

Разходите за клауд растат

Последните данни на IDC показват, че през първото тримесечие на 2022 г. бизнесът е похарчил 18.3 млрд. долара за клауд технологии. Това е със 17.2% спрямо същия период година по-рано. От тях 68%, или 12.5 млрд. долара, са похарчени за публични клауд услуги. Това показва, че разходите за клауд услуги са на път да превземат разходите за традиционен ИТ хардуер за пръв път.

„За цялата 2022 г. IDC предвижда, че разходите за клауд инфраструктура ще се увеличат с 22% спрямо 2021 г. и ще достигнат $90.2 млрд – най-големият годишен ръст от 2018 г. насам. Същевременно не-клауд инфраструктурата ще запише ръст от 1.8% до 60.7 млрд. Споделената клауд инфраструктура ще запише ръст от 24.3% на годишна база и ще достигне 63.9 млрд. долара за цялата година. Разходите за собствена клауд инфраструктура пък ще нараснат с 16.8% до 26.3 млрд. долара за цялата година“, предвижда IDC.

В дългосрочен план IDC прогнозира, че разходите за изчисления и сторидж в клауд инфраструктура ще имат натрупан годишен ръст от 14.5% за периода от 2021 до 2026 г. Те ще достигнат 145.2 млрд. долара през 2026 г. и това ще бъдат 69.7% от всички разходи за такава инфраструктура, казва компанията. „Споделената клауд инфраструктура пък ще генерира 72.6% от всички клауд разходи и ще има натрупан годишен ръст от 15.4%. Разходите за собствена клауд инфраструктура ще запишат малко по-малък ръст от 12.1%“, прогнозира IDC.

Ще могат ли компаниите да харчат тези пари разумно? „Ако харчите повече от 50% от ИТ бюджета си за клауд и броят мигрирани приложения е под (или много под) 50%, тогава харчите повече за клауда, отколкото сте очаквали предварително. Или просто не сте ефикасни. Свръхразходите са по-вероятна причина“, казва Дейвид Линтикъм, анализатор на InfoWorld.

Той дава за пример, че ако 54% от ИТ бюджета е за публични клауд услуги и 42% от приложенията и данните са мигрирани към тях, това прави 12% разлика в стойността. Според Линтикъм подобна разлика може да се компенсира сравнително лесно, ако организацията подобри потреблението, развитието и управлението на разходите. Но ако тя не направи нищо по въпроса, тогава такава разлика може да е значителен преразход.

Клауд потреблението също се увеличава

Друг доклад от Virtana показва, че 78% от организациите вече използват три или повече публични клауда за поне някаква част от задачите си. Освен това 51% от респондентите споделят, че планират да увеличат използването на публичен клауд до края на 2022 г. Това показва ясна тенденция със сериозна инерция – компаниите все повече използват и харесват подхода на мултиклауда. Това означава обаче, че те трябва да са още по-внимателни как ефективно да управляват задачите и да избегнат преразхода. Ключово за тази стратегия е, че тези усилия трябва да са продължителни, а не еднократни. Клаудът се променя и развива постоянно, така че и компаниите трябва да правят същото.

Докладът отбелязва, че много организации са използвали първата вълна на пандемията през 2020 г., за да навлязат в клауда и да научат повече за него. Тогава те нямаха много избор, заради ограничителните мерки и бързия и внезапен ръст на работата от разстояние. Две години по-късно повечето компании вече са в клауда и сега търсят начини да преработят и подобрят своите стратегии.

Това идва със своите нови предизвикателства. Например 63% от респондентите използват повече от 5 инструмента за миграция, оптимизация на клауд разходите, IPM, ARM и мониторинг на клауд инфраструктурата. Проблемът се появява, когато тези инструменти не могат да работят заедно и потребителите не могат да обеднят данните, за да получат по-добра представа какво се случва и какви са резултатите от техните усилия. Именно тук обикновено се появяват споменатите по-горе разлики в стойността и организациите започват да изпускат очакваните предимства или по-лошо, биват насочени в погрешна посока.

Има много да се учи как всичко това да се направи правилно. Няма един или лесен начин човек да стане „клауд нинджа“. Компаниите просто трябва да извършват продължителни действия в тази посока, да се учат и адаптират. Клаудът се движи бързо и ние също можем да се движим по-бързо в клауда, казва Линтикъм. И когато това стане, се получават и реалните ползи и резултати от клауда. Нека да ги видим в реалния свят.

Какви са реалните предимства и резултати

Начините, по които клаудът може да е ползотворен за организацията, варират поради множество фактори. Зависи от индустрията на компанията, услугите, които използва, целите, които има. Освен това някои компании намират иновативни или необикновени начини да използват клауд решенията и извличат повече от тях, отбелязва ChainStoreAge. Това е издание с фокус върху ритейл индустрията и като такива, следващите резултати са от различни организации в тази сфера, които използват клауд технологиите.

Например световната верига H&M Group използва Google Cloud за анализи на данни, за да подобри както потребителското изживяване, така и дейността на веригата за доставки. Системата използва основна платформа за данни, продукт за данни, специален изкуствен интелект и машинно обучение. Тя ще изгради и нова структура на данните – всички видове данни и събития от множество източници трябва да станат по-лесно достъпни и лесни за управление. Това включва информация от самите физически магазини, от онлайн магазина и дори от външни брандове и доставчици. Така групата ще може да оптимизира вътрешните си вериги за доставки, както и да създаде нови изживявания за потребителите, както в магазините, така и онлайн.

Американската компания Wolverine пък използва Microsoft Azure Arc, за да създава хибридна клауд корпоративна среда. Компанията комбинира собствен хардуер заедно с няколко облака и ги използва, за да предложи по-добри персонализирани услуги за клиентите си. Системата помага и за подобрение и управление на складовите наличности и намаляване на времето за доставка. Wolverine използва средата и за да тества и пуска бизнес решения по-бързо. Има и по-добри анализи на данни. Всичко това се връща обратно при клиентите чрез по-добри конкретни предложения и индивидуални препоръки, когато клиентите разглеждат различни продукти и обмислят покупка. Wolverine също така преминава към RISE със SAP ERP през Azure.

Bastard Burgers може да има малко пиперливо име за своята верига ресторанти за бързо хранене. Шведската компания има 67 ресторанта в Швеция, Норвегия и Ню Йорк, като има и амбициозни планове да навлезе във Финландия и Централна Европа. Така че тя също се нуждае от клауда, за да подобрява световните си дейности. Компанията използва Oracle Micros Simphony Cloud POS, за да управлява множеството различни валути, езици и данъчни закони. Тя ще използва и Future Ordering скоро, за да подобри доставката на поръчки за клиентите. Идеята е целият процес от данните за онлайн поръчките през POS системата до подготовката на поръчките и доставката им да стане напълно автоматизиран.

Walmart има още по-големи амбиции. Компанията си изгражда собствена среда, която нарича Walmart Cloud Native Platform. Това е хибриден облак, който има за цел да обедини собствената инфраструктура на Walmart с публичния клауд. „Идеята е да отделим основната инфраструктура, така че всичко да изглежда еднакво и екипите на разработчиците да не трябва да се притесняват за разликите между инфраструктурата на Azure или Walmart Например“, казва вицепрезидентът на инфраструктурните услуги на Walmart Кевин Еванс пред InfoWorld.

“Предоставяме платформа с контейнери или виртуални машини, които се превръщат в единната точка интерфейс, за който нашите инженери да пишат код и им даваме най-добрите налични възможности и технологии“, казва Еванс. Компанията е направила конзолен интерфейс, през който инженерите имат лесен достъп до каталог с управлявани услуги. И всичко това трябва да стане като същевременно се запазва свободната на програмистите да могат да използват най-добрите услуги на всяка клауд платформа и да не се ограничава изборът им. Това определено е интересен подход, който е сложен за изграждане, но има голям потенциал за използващите го. Компанията използва метода Triplet Model и казва, че с него може да оптимизира годишните разходи с до 18%. Walmart също така изчислява, че може да прави по 170 000 корекции на бекенда на уебсайта си всеки месец – това е с 1700 пъти повече спрямо стария метод. Компанията казва, че 70% от приложенията са „общи по природа“, могат да работят „почти“ навсякъде и са по-портативни.

При колебания кое е оптималното решение за конкретния бизнес, някои доставчици на облачни услуги с дългогодишен опит като Neterra.Cloud консултират безплатно.

Най-важно е потреблението

И така, клаудът наистина може да предложи огромни предимства, когато се използва правилно. Технологията е налична и всичко зависи от това как всеки клиент я използва. На пръв поглед изглежда лесно, но много организации изпитват трудности да прехвърлят повече от една трета от дейностите си в хиперскалируем клауд, казва Майкъл Фълтон, вицепрезидент на Expedient и член на Forbes Technology Council. Той смята, че има популярно погрешно схващане, че хиперскалируемата среда е единен клауд.

Фълтон отбелязва, че има няколко хиперскалируеми доставчици като Azure, AWS и Google Cloud Platform. Те са сходни, но и доста различни, всеки със своите силни и слаби страни. Важното е, че „ако изберете принципа „един размер е подходящ за всички“ в клауда, целият финансов модел се руши. Сравнявам това с „клауд айсберг“, казва той. Често компаниите обръщат внимание на очевидните неща като приложенията за клиентите, задачи изискващи интензивни ресурси в динамични моменти и др. Често те са по-лесни за решаване. Но основни приложения като ERP, финанси и други, трансфери на голямо количество данни, приложения за онлайн пазаруване и други, често са по-важни за цялата дейност и по-трудни за пренасяне в клауда.

„Преработката на тези приложения (ако изобщо е възможна) може да отнеме години и ще даде минимална стойност към бизнеса. За този тип задачи хиперскалируем клауд обикновено е прекален и алтернативен клауд, може да бъде точно това, което ще изпълни изискванията ви“, казва той. Тук отново е мястото на мултиклауд подхода. За такива задачи може да се използват нишови, алтернативни клауд платформи, които са специално разработени за тях. Това обаче означава, че компаниите отново трябва да положат усилия, за да разберат от какво се нуждаят и кои клауд предложения са подходящи за тях. Неправилното разположение на задачите може да бъде причината защо клауд миграцията ви не върви според очакванията, казва Фултън. Затова трябва да се използват данните, за да се изгради представа за нуждите на бизнеса и да се идентифицират основните цели. „Помнете да гледате на преминаването към клауда като на пътешествие, а не дестинация“, казва Фултън. И е напълно прав.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.