Основните предизвикателства пред центровете за данни

19.10.2022 81 0

Центровете за данни са критична част от дигиталната инфраструктура. Като такава, те се развиват постоянно и нуждата от тях расте. Това обаче увеличава и предизвикателствата, които трябва да решат. А те са много – осигуряване на енергия, устойчивост, служители, хардуер и още много.

Какво правят операторите на центрове за данни? Нека да разберем, като видим какви са основните им предизвикателства. Скорошното глобално проучване на центровете за данни на Uptime Institute обръща внимание на последните тенденции в сферата.

Хардуерът е все по-издръжлив

Първото, което мнозина се сещат, когато чуят думите „център за данни“ са сървърите, разбира се. Много, много сървъри. Това продължава да е така и вече сървърите дори живеят по-дълго от всякога. Проучването, което включва отговорите на 800 оператори на центрове за данни и 700 доставчици, дизайнери и съветници, показва, че през 2015 г. 34% от анкетираните са заявили, че работят с едни и същи сървъри поне 5 години. През 2022 г. същото казват 52% от тях.

Uptime открива няколко причини за тази тенденция. Една от най-очевидните е свързана с наличността на чипове, която през последните около две години е доста ниска. Затова много организации решиха да отложат своите ъпгрейди за по-добри времена. Същото важи и за операторите на дейта центрове, които трябва да извлекат максимума от хардуера, с който вече разполагат.

Проучването на Uptime открива също така, че новият хардуер може да не е толкова добър, както преди, особено, когато става дума за енергийна ефективност. Обикновено преди новите модели предлагаха значителни подобрения в консумацията на енергия, но сега това не винаги е така. Често оптимизациите са съвсем малки и не са особен стимул за купуване на най-новото поколение всеки път. Вместо това се оказва, че е по-добре за разходите да се прескочи едно или две поколения и да се получат натрупаните подобрения по-късно.

Сривовете на центровете за данни все още са проблем

И макар крайните потребители рядко да усещат ефектите от срив на център за данни, тези събития все още се случват и проучването на Uptime показва, че те са сравнително широко разпространени. През 2022 г. 60% от респондентите казват, че са имали поне един срив в центъра си за данни за последните три години. Добрата новина е, че този процент спада трайно. През 2020 г. същото са казали 78% от анкетираните, а през 2021 г. – 69%.

Също така има и спад в „сривове, които са определени като сериозни или значителни“ от операторите. Средно за всички проучвания на Uptime досега, стойността е 20% от всички сривове. През 2022 г. те са били 14%, но това е едноличното определение на самите оператори за значимостта на всеки срив.

Въпреки всичко това, общият брой сривове продължава да се увеличава на годишна база, тъй като и размерът, и броят на центрове за данни също расте. Поне честотата на тези събития не расте със същото темпо, което показва, че усилията на операторите все пак се отплащат.

И така трябва да е, тъй като проучването също така показва, че всеки срив на център за данни вече става все по-скъп. 25% от респондентите казват, че последният срив им е коствал над 1 млн. долара общо в директни и косвени разходи. Това е много повече сравнено с 2021 г., където 15% от участниците казват същото. Обратно в 2022 г., 45% от анкетираните казват, че последният срив им е коствал между 100 000 и 1 млн. долара, в сравнение с 47% година по-рано.

Uptime открива няколко причини за това. Сред тях са очевидните като инфлация, по-големи глоби от регулатори и увеличаване на общите разходи за всичко. Въпреки това, най-голямата причина се оказват индиректните загуби, заради постоянно увеличаващата се значимост и стойност на икономическата активност през дигитални услуги. Затова всеки срив на център за данни вече носи все по-големи загуби на приходи.

А каква е основната причина за сривовете? Енергийни проблеми. За 44% от анкетираните, именно проблем с електричеството е довело до последния им срив. Далеч назад на второ място са мрежови проблеми, като причина за 14% от участниците, следвани от трудности в ИТ системите за 13% и проблеми заради трети лица (партньори или доставчици) – 8%.

Защо още не бекъпвате като хората?

Добрият стар въпрос все още е тук. И има причина. Той е стар, точно както и проблемът с неправилното (или липсващо) архивиране на резервни копия на данните. „Организациите стават все по-уверени в използването на клауд за критични за дейността им задачи, отчасти заради усещането за подобрена видимост на оперативната устойчивост“, пише Uptime. “Въпреки това, други данни подсказват че увереността на потребителите на клауда може да е погрешно базирана… Потребителите изглеждат по-уверени, че клаудът ще се справи с критичните задачи, но въпреки това над една трета от тях правят приложенията си така, че да са уязвими на сравнително чести сривове на зони“.

Проучването показва, че 63% от анкетираните не биха сложили критични за дейността си задачи в публичен клауд. Това е по-малко от 74% от 2019 г. Също така 21% казват, че имат адекватна видимост на сигурността на публичния клауд. Основното им притеснение е именно зоните на наличност. Накратко, анкетираните все още избягват да правят бекъпи на приложенията си в няколко клауд зони, с което сами увеличават риска за себе си.

Неприятният недостиг на кадри

Глобалната ИТ индустрия страда от недостиг на достатъчно квалифицирани служители от много години. Някои зони страдат по-тежко от други. Една от тях е именно центровете за данни и тяхната голяма нужда от кадри. И проблемът се увеличава. Uptime отбелязва, че през 2019 г. световният сектор на дейта центрове е имал нужда от още 2 млн. служители на пълен работен ден. Освен това докладът изчислява, че през 2025 г. нуждата ще се увеличи до 2.3 млн. служители редом със създаването на изцяло нови категории и специфични умения.

Общо 53% от операторите на центрове за данни казват, че изпитват трудности да си осигурят нужните служители. Това е скок спрямо 47% през 2021 г. и от 38% през 2018 г. Също така 42% казват, че служителите им биват привличани от конкуренцията. През 2018 г. същото са казали 17% от анкетираните.

„Недостигът на служители засяга почти всички роли в центровете за данни в целия свят. В по-развитите пазари като Северна Америка и Западна Европа, голяма част от съществуващата работна ръка застарява и много професионалисти ще се пенсионират приблизително по едно и също време, което ще остави много центрове за данни в остър недостиг на служители като брой и опит. Същевременно усилията за намиране на нови служители често са усложнени заради лошата видимост на сектора. Усилията за увеличаване на създаването на нови кадри и привличането на хора да сменят кариерата си към центровете за данни, все още недостигат“, отбелязва докладът.

Устойчивостта също е предизвикателство

Индустрията с центрове за данни се гордее с екологичните си усилия. И наистина върши доста добра работа, но все още има доста проблеми, които не са решени.

Например 63% от операторите на центрове за данни очакват, че местните им власти в дадения регион ще поискат от тях редовни доклади за екологичното им въздействие в рамките на следващите 5 години. Същевременно само 37% реално събират и докладват данни за въглеродните си емисии (4% спрямо 2021 г.). Изненадващо, само 39% докладват как използват водата и това е значителен спад спрямо 51% през 2021 г.

„И макар усилията за намаляване на енергийната консумация и подобряването на ефикасността да имат драматичен ефект върху капацитета на центровете за данни и консумацията на енергия, няма съмнение, че ще са нужни още иновации, тъй като дейта центровете продължават да увеличават както своята енергийна консумация, така и своята сложност“, пише Браян Корн, вицепрезидент на Data Center Computing за Advanced Energy в публикация за Data Center Frontier.

Той дава и прост пример: „Ако приемем, че център за данни използва 10MW енергия, сървърите може да консумират 50% от нея с рейтинг на ефективност (PUE) от 1.6. При 2% подобряване на енергийната ефективност на сървърите, това ще доведе до 1.6% намаляване на консумацията на електричество. Това е равно на 1.4 млн. kWh спестени годишно, което пък е равно на намаляването на CO2 емисиите с над 9.5 млн. кг. При цена от 0.07 долара на киловатчас, това са спестени 98 000 долара. При големите центрове за данни, които имат още по висока консумация на енергия и съответно по-скъпи цени, тези спестявания бързо се натрупват“.

Изглежда лесно да се оптимизира енергията само с 2%, но не е така. Особено като се имат предвид и допълнителни фактори, като постоянното увеличаване на броя сървъри и тяхната енергийна консумация. Затова все повече платформи преминават от 12V към 48V, за да могат да поемат допълнителното натоварване и това е добре. Този преход предлага значително намаляване на разходите чрез по-добра термична производителност, повишена плътност и оптимизирана ефикасност.

Корн казва, че около 15% от центровете за данни вече са преминали към 48V, но и че около половината от водещите хиперскалируеми центрове планират това да се случи до средата на десетилетието. Това ще отвори вратите и за по-малките играчи и традиционните корпоративни проекти също по-масово да използват технологията.

Друга сфера, в която операторите за центрове на данни, ще продължат да подобряват, е избора на местоположение. Да си „зелен“ вече е важно качество за всички дейта центрове, не само за операторите. Това може да привлече по-големи клиенти, тъй като те също търсят да покажат на своите клиенти, че целият им бизнес, включително партньори и доставчици, също полагат своя дял от усилията за устойчивост.

Но постигането и поддръжката на устойчивостта не е лесна навсякъде. Някои места са по-добри от други. „Решението да се изгради фундаментално устойчив център за данни буквално започва от земята. За разлика от енергийната ефективност и технологиите, които подобряват работата и производителността, устойчивият център за данни трябва да се изгради на място, което покрива критериите за такъв. Рядко е, ако изобщо е възможно, нещо да може да се добави след това“, казва анализаторът Давид Черникоф за Data Center Frontier.

Затова е важно да се обмислят множеството променливи, когато се избира място за нов център за данни. Сред тях са източници на енергия, на вода, както и наличие и достъп до работници, приемственост в общността и др. Операторите трябва да са готови и желаещи да адаптират и променят подхода и критериите си в процеса на проучване на района.

„Центровете за данни най-често сега се движат от конкретиката. Те се изграждат за конкретни причини, за да поддържат дадени бизнес цели“, допълва Черникоф. Затова центровете за данни еволюират по различен начин спрямо преди няколко години. Операторите трябва да са готови да се адаптират към тези промени бързо, за да могат да са по-добре подготвени да преодолеят предизвикателствата, които ги очакват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.