Какво е бъдещето на центровете за данни?

По данни към януари 2022 г., само в САЩ има около 2 750 дейта центъра. Това е много повече, отколкото която и да е друга страна, показват данните на Statista. Дори и Китай е на далечното четвърто място с 447 официални центъра за данни. Германия е на второ място с 484 центъра, а Великобритания е трета с 458.

И докато е трудно да се знае реалният брой центрове, всички могат да се съгласят, че тези звена са станали изключително важни в днешния свят. Компании от целия свят разчитат на центровете за данни за своите бизнес операции. Крайните потребители също се нуждаят от тях за своята комуникация, стрийминг услуги, снимки и т.н.

Няма съмнение, че тяхната значимост ще става все по-голяма. Броят на такива съоръжения ще расте постоянно през следващите няколко години. А с растежа на потреблението и разнообразието на дигиталните услуги, дейта центровете ще трябва да се адаптират. Индустрията вече работи по множество нови технологии и идеи за дейта центъра на бъдещето. Нека да разгледаме някои от тях.

Местоположение, местоположение, местоположение

Местоположението е от значение за всички недвижими имоти. Същото важи и за центровете на данни. Колкото по-близо са до потребителите, толкова по-добре. И все пак, не можем просто да построим центрове за данни във всеки квартал… Или пък можем? Има много идеи за бъдещите местоположения на дейта центровете. Някои са очаквани, а други – доста необичайни. Бъдещето на дейта центъра ще означава, че те ще се строят навсякъде и понякога дори няма да осъзнаваме, че сме точно до него. Например…

Сгради за смесено ползване

Сградите за смесено ползване са навсякъде и обикновено те комбинират няколко етажа за офиси, търговски център и/или няколко нива за жилищни апартаменти. Но защо да няма и няколко етажа за сървъри? Или може би половината от голяма като за мол сграда?

Вече има подобни концептуални проекти. Архитектурното студио Scott Brownrigg е направило проект за голяма сграда за смесено ползване. Тя е от четири етажа и отвън изглежда като типичен огромен мол. Реално обаче едната половина е изцяло за дейта център с всичко необходимо за него.

В другата половина на сградата има офиси, търговски площи, паркинг и дори малка пивоварна и места за закрито отглеждане на земеделски култури. Подобна концепция е насочена към гъсто населени градове, в които свободните площи са малко и не могат да покрият всички нужди. Също така идеята дава възможност и за интересни подходи като например използването на топлината от сървърите за другите части на сградата и др. Концепцията също така може да се прилага и в други комбинации и да има например центрове за данни във всякакви смесени сгради, включително жилищни и дори терминали на летища.

Отиваме много по-далеч

Друг подход пък ни отвежда точно в обратната посока. Вместо да доведе дейта центъра възможно най-близо до града, тази идея го отвежда много, много далеч. Не точно в друга галактика, но далеч в открито море. Студиото Arup Engineering Architecture например има идея да се използват стари нефтени платформи за центрове за данни.

Компанията казва, че само Великобритания има около 500 нефтени платформи в Северно море. Тяхното изваждане от употреба ще коства главозамайващите 51 млрд. лири. Много от тези пари могат да бъдат спестени, ако платформите бъдат преработени за други цели – например за дейта центрове. Това ще изисква реконструиране и промяна на много от изградените вече на тях структури, но ще бъде по-евтино от пълното им бракуване. И също така е възможно да се подходи с плавно мащабиране, т.е. постепенното доизграждане на нужните мощности. Така разходите ще се разпределят във времето и проектът става комерсиално постижим.

Подводни алтернативи

Потапянето на дейта центрове в дълбоки води също е актуална тема в сферата. Това ще улесни охлаждането им и ще увеличи сигурността. Но все пак е доста трудна и скъпа задача. Сегашните проекти обикновено избират сравнително плитки крайбрежни води и максималната дълбочина е около 120 метра.

Нова компания с името Subsea Cloud има много по-смели цели. Тя иска да разположи дейта центровете си на дълбочина от 3000 метра. Компанията казва, че вече успешно е тествала своя UDCP (капсула за подводен дейта център). Не е изненада, че капсулата се охлажда чрез течност.

От Subsea Cloud казват пред изданието DataCenterDynamics, че всяка такава капсула може да помести около 800 сървъра. Компанията също така твърди, че нейният дизайн е „много по-семпъл и доказан“ спрямо други сходни проекти, включително подводните дейта центрове на Microsoft. Дали това е истина или не, в момента няма как да се знае, тъй като няма такива капсули в действие. В момента има само един прототип за тестовете, но и той показва, че подводните центрове за данни определено ще продължат да бъдат важна ниша.

Разбира се, има и известни притеснения, че ако просто сложим десетки хиляди сървъри под водата, тяхната топлина може да обърка местната екосистема. SubSea Cloud казва, че това няма да е така и че десет такива капсули ще компенсират над 7683 тона въглероден диоксид спрямо еквивалентен дейта център на сушата.

Размерът ще е от значение

Колкото е по-голям един дейта център, толкова по-добре. Нали? Не точно. Да, големите съоръжения ще привличат много внимание и т.нар. хипер мащабни центрове за данни ще бъдат ключова тема. От друга страна, малките проекти също ще се радват на много внимание. Малките центрове за данни например за услуги „на ръба“, също имат голям потенциал. А има и модулни дейта центрове, които ще комбинират най-доброто от двата свята.

Да развихрим мащабите

Хипер мащабните дейта центрове ще бъдат една от водещите теми в индустрията. Големите съоръжения позволяват създаване и предлагане на повече услуги, включително колокация, както и дори създаването на малки, колокирани дейта центрове в по-големия. Огромната площ ще намали разходите като цяло, тъй като повече потребители ще ги споделят.

Вече има много проекти за хипер мащабни дейта центрове по целия свят. Един от най-скорошните беше обявен във Филипините. Той ще използва 72MW енергия и 100% от нея ще бъде „зелена“. Той се казва MLN1 и ще има площ от 43 000 квадратни метра, които ще са разпределени в 12 четириетажни сгради. Ще отвори още тази година. Хипер мащабните дейта центрове дават възможност такива проекти да използват и привличат допълнителна инфраструктура и инвестиции като зелена енергия, които иначе не биха били възможни за по-малки проекти.

Време за модули

От друга страна, някои проекти просто не се нуждаят от толкова огромни дейта центрове и инвестиции. За тях алтернативни, по-евтини решения ще са по-добър избор. Тук е мястото на модулните дейта центрове. Този подход позволява по-бързо и евтино създаване на центрове за данни според нуждите. Той използва предварително произведена инфраструктура и стандартизирани модули, които просто се свързват един с друг. Благодарение на това е възможно бързо да се добавят допълнителни модули и дейта центърът да бъде уголемяван и адаптиран според съответните нужди.

Друго предимство на модулните дейта центрове е, че могат да се използват за съоръжения от всякакъв размер и мащаб. Въпреки това, малките и средни дейта центрове изглеждат като естественият приемник на подхода, тъй като той предлага по-ниски разходи и ще е по-достъпен за повече компании. Големите и хипер мащабните дейта центрове често имат нужда от специфични и поръчкови решения. Междувременно, повечето малки и средни компании ще извлекат много ползи от модулно решение.

Изкуственият интелект ще е много необходим

Изкуственият интелект също ще бъде неразделна част от центъра на данни на бъдещето. Умните алгоритми ще имат ключова роля в множество активности в дейта центъра. Ако бъде направен както трябва, изкуственият интелект ще бъде причината защо много от сложните и амбициозни решения при дейта центровете реално стават възможни. Например управлението на подводните центрове. Изкуственият интелект ще има множество важни отговорности в дейта центъра:

За автоматизация

Автоматичен анализ на данни, автоматична конфигурация на настройките, предвиждане на проблеми и ремонти. Всичко това ще е рутинна работа за изкуствения интелект в центъра за данни. Благодарение на машинното обучение умните алгоритми ще могат да наблюдават и управляват центровете за данни в реално време и да взимат адекватни решения, за да гарантират наличието на услугата и запазването на нейното качество.

Вече има много проекти в тази сфера. И те тепърва ще стават все по-добри и ще имат много повече способности в бъдеще.

За сигурността

Изкуственият интелект вече носи доста добри резултати в сигурността на центровете за данни. И ще става още по-добър с течение на времето и усъвършенстването на уменията си. Анализаторите от Pillsbury например предвиждат, че разходите за изкуствен интелект в сферата на киберсигурността ще растат с натрупване средно 24% на година до края на 2027 г. До тогава пазарът ще достигне 46 млрд. долара.

Има някои конкретни сфери, които се оформят като основни приоритети. Една от тях е откриване и анализ на т.нар. zero-day уязвимости. Изкуственият интелект ще може да извършва мониторинг и анализ в реално време на поведението на софтуера. Например ако дадено приложение започне да криптира файлове или да прави опити да скрива действията си, изкуственият интелект ще може да засече това и да предприеме адекватни мерки.

С подобен подход изкуственият интелект може да потърси сходни слабости в други сървъри в дейта центъра. След това може да ги маркира и да активира допълнителни функции за сигурност, за да ги защити от атаката. В идеален свят дори би могъл да изработи нужния код, за да поправи проблема и да го внедри в сървърите в центъра.

Готов за метавселената

Метавселената е новата гръмка дума в ИТ света. В момента тя изглежда като нещо твърде далечно и неясно. Сякаш дори хората, които представиха концепцията, не са напълно наясно какво точно е тя.

Центърът на данни на бъдещето ще трябва да е готов за метавселената каквато и да е тя. Най-важното вече е ясно. Метавселената ще донесе огромно увеличаване на генерирането на данни, трансфера им и обработката им. И ще бъде съпроводена с огромен ръст на потреблението на множество различни данни по едно и също време. Ако всичко се случи според очакванията, много компании също ще трябва да преосмислят и променят онлайн присъствието си, за да са адекватно представени в новата виртуална, метавселенска реалност.

Центровете за данни трябва да са готови точно за това. Ще трябва да могат да се справят с увеличеното потребление, да се адаптират лесно и бързо към големите и резки скокове в потреблението в най-разнородни моменти. Също така ще трябва да са готови да приемат и увеличените заявки за колокация, тъй като метавселената ще е предизвикателство за нормалната мрежова инфраструктура, която повечето компании ще продължат да използват.

Бъдещето на центровете за данни определено ще донесе много промени. Има много и интересни възможности, които ще мотивират създаването на нови компании, услуги и функции. Бъдещето на дейта центъра изглежда доста добро, атрактивно и определено ще е много интересно пътешествие.

Ако темата ви вълнува, ето още една статия, която може да ви заинтригува:

Клауд сигурността през 2022 г. – гореща тема с много неизвестни