Къде е физическото местоположение на „облака“? 

Облак. Не, не този в небето. Говорим за дигиталния облак (cloud) или облачни услуги (cloud computing). Този, който използвате за работа или съхраняване на вашите файлове, като например Google Drive или Microsoft Office 365. Това са облачни услуги, които използвате в интернет, но къде реално се намират те физически? 

Терминът облак (или клауд) стана много популярен. Дори за обикновените потребители е обичайно да го споменават повече от веднъж на ден, особено по време на работните си разговори, но те не знаят чак толкова много за него. Най-често срещаната концепция, която свързват с дигиталния облак, е съхранението. Но когато някой попита за подробности, свързани с него, много от тях гледат към небето, опитвайки се да намерят отговорите там. Дигиталният облак е много повече от просто съхранение. Ето защо днес ще говорим за това. 

Защо се нарича „облак“? Компютърно „споделяне на времето“ 

Първо, нека споменем, че терминът „облак“ се използва за пряко означаване на Интернет. За да разберете това, трябва да се запознаем с историята на облака. 

Както разработката, така и терминът „облак“ са вече на повече от петдесет години. Първите стъпки към развитието на облака датират от 50-те и 60-те години на миналия век. Още през 50-те години на миналия век първите компании, използващи компютри (по това време големи мейнфрейм компютри), са се сблъскали с предизвикателството на високата цена на компютрите. Нуждите на компаниите може да са били големи, но машините са били твърде скъпи (и също големи). Било е трудно и съсипващо за бюджета да се снабди с устройство за всеки служител. Следователно през тези десетилетия се развива идеята за „споделянето на времето“. Това е бил процес, който позволява на потребителите да имат достъп едновременно до различни екземпляри на изчислителните мейнфрейми и да се ограничи периода на ползване. Процесът успява да максимизира изчислителната мощност, да сведе до минимум времето за престой и да използва много по-ефективно скъпото изчислително време на централните мейнфрейми. Това се счита за първия предшественик на споделените изчислителни ресурси, концепция, която е ключова в модерните облачни изчисления, които всички познаваме днес. 

Създаване на ARPANET 

През 60-те години на миналия век името на един компютърен учен се откроява благодарение на амбициозната му и модерна идея. Джоузеф Карл Робнет Ликлайдер работи по проект за свързване на компютри по целия свят, за да позволи на потребителите достъп до информация и програми, независимо от тяхното географско местоположение. Той сътрудничи в създаването на мрежата на агенцията за напреднали изследователски проекти, ARPANET, предшественика на Интернет. 

Важно е да споменем, че в този момент компютрите вече са били реална и конкретна технология, но концепцията за такава амбициозна глобална връзка между тях е била много трудна за разбиране. В зависимост от аудиторията, е можело да бъде доста трудно да се обясни такава абстрактна концепция. Сред инженерите и разработчиците също възниква необходимостта тази концепция да бъде представена по някакъв начин. Те са избрали формата на облак, за да представят интернет в своите схеми и диаграми. 

Защо се нарича „облак“ 

Защо се нарича облак? Е, компютърните експерти се спират на облака като символ за представяне на тази нематериална концепция, защото помага да изобрази тази размита идея, която не се контролира от ИТ екипите на компаниите. Облакът е помогнал да се посочи зона, считана за „необятното отвъдно“ (всички неща, до които имате достъп от разстояние през интернет) на помещенията или служителите на компаниите. Използването на облака за представяне на това, което днес наричаме интернет, става популярно сред хората, участващи в неговото развитие от онези ранни времена. 

През следващото десетилетие, 70-те години на миналия век, се появяват първите виртуални машини и те означават още една стъпка към облачните изчисления. През 70-те и 80-те години на миналия век IBM, Microsoft и Apple са подобрили използването на хостинг и облачни сървъри и това са предимства за облачната среда. CompuServe изненадва своите потребители, като им предлага малко дисково пространство за съхранение на файлове, които искат да качат (1983). 

По-късно Salesforce е първата компания, която доставя бизнес приложения от уеб сайт (1999 г.). Години по-късно Amazon стартира Amazon Web Services (2006), които включват съхранение в облака. Към компютърните услуги скоро се присъединяват големи технологични играчи като Google и Microsoft. 

Разбира се, ние правим бърз преглед на историята.  

Интернет бива изграден от много разработчици с различен принос, но един термин, който остава полезен през цялото време и до днес е „облакът“. С напредването на технологиите и облачните услуги, станали реалност, използването на облак като метафора за сложната технология зад него улеснява обикновените потребители да разберат и да си представят безжичен, достъпен ресурс, който може да се използва навсякъде и по всяко време. 

Разбира се, маркетинга го харесва, защото този термин и визията му улеснява и тяхната задача (да продават). 

Кой е създателя на „облачните услуги“? 

Това може би е по-трудно да се отговори, отколкото цялата технология зад облачните услуги. Вече знаете, че преди много време разработчиците са нарисували облак, за да представят нематериалната концепция за интернет (облак). Тази употреба и терминът са станали част от общия компютърен жаргон. Но не е ясно кой точно е създал термина. 

Това, което трябва да знаете е, че успехът на тази технологична разработка породи сериозни дебати и спорове дори относно авторството на термина облачни услуги (cloud computing). Това е революция и много хора са искали по някакъв начин да бъдат част от нея. 

Например през 2006 г. Ерик Шмид, главен изпълнителен директор на Google по това време, въвежда термина по време на конференция. В много кратка версия той казва нещо като „…предпоставката е, че услугите за данни и архитектурата трябва да са на сървъри. Наричаме го облачни услуги… Те трябва да са в „облак“, някъде…“. След това някои признават Google и Ерик Шмид за създаването на термина, но споровете започват веднага. Хората, които не са съгласни, защитават идеята, че терминът датират от 60-те години на миналия век. Следователно Google само използва, а не създава термин и идея, които са съществували отдавна. Две години по-късно компанията Dell се опитва да получи търговска марка за „облачни услуги“, но този опит разпали възмущението на програмистите. 

Освен това още двама твърдят, че са създателите на термина, Джордж Фавалоро и Шон О’Съливан. Те казват, че са го създали по време на бизнес среща в офисите на Compaq (1996 г.). Тогава О’Съливан е имал стартираща фирма NetCentric и е преговарял за бизнес с Compaq. Докато Фавалоро е ръководил нова група за интернет услуги в Compaq. Бизнесът, за който са говорили, е бил Compaq да започне да продава сървъри на доставчици на интернет услуги, като AOL. И тогава, докато са чертаели блестящото бъдеще на този бизнес, се е родил терминът „облачни услуги“. 

По-късно Сам Джонстън, който е бил директор на облачните услуги и ИТ услугите в Equinix (2011-2015), а също и редактор на страницата за „облачни услуги“ в Wikipedia, заявява, че е имало различни претенции за авторство през времето, но не са солидни, така че той ги премахва от Wikipedia. 

Какво точно са облачните услуги? 

Тези спорове относно авторството на термина, също в някои случаи, свързани с идеята за облачни услуги и всичко това довежда до объркване относно значението му. 

Облачни услуги (Cloud computing) е термин, който обединява различни услуги като съхранение, изчисления, платформи за приложения и игри, сървъри и др. Предоставя мощни компютри, които клиентите могат да използват (не притежават) срещу абонаментна такса (месечна или годишна). Обикновено доставчикът на услуги предлага различни планове, които могат да задоволят малки и големи клиенти и предоставят опции за надграждане. 

Има много какво да се каже за всички услуги, предлагани в момента като облачни услуги. 

По-добре прочетете „Разликите между SaaS, PaaS и IaaS“. 

Сега нека се съсредоточим върху това къде се намира облакът. 

Къде е физическото местоположение на „облака“? 

Добре, вече със сигурност разбрахте, че облачните услуги не живеят в небето. Облакът е комбинация от различни центрове за данни от цял свят, които са свързани към мрежа (Интернет). Дейта центровете са физически места, пълни с компютърни сървъри от висок клас, които изискват контролирана среда. 

Локациите са известни също като точки на присъствие (PoPs). Те са стратегически разположени по света в зависимост от нуждите. Ето защо можете да намерите много повече PoP точки в Европа, Северна Америка и Азия, отколкото в Африка или Южна Америка. Близостта на дейта центъра и потребителите гарантира по-добро и бързо обслужване. 

Освен близостта и скоростта, мрежата на центровете за данни има и други предимства. Осигурява резервна свързаност. Ако имате данни в облака, те не се записват само на едно устройство. Разделя се или се копира на повече от един диск или компютър в зависимост от конфигурацията на RAID. Ако едно от устройствата се развали, няма да загубите данните си. 

Резервирането ще бъде предимство във всеки случай, независимо по каква причина използвате облачна услуга. Ако използвате услугата за изчисление или за изпълнение на задача и един сървър не работи, ще можете да използвате ресурсите, съхранени в друго устройство. 

Целият облак е един интелигентен организъм, който осигурява ресурси и допълнителна сигурност на клиенти от цял свят. 

Облакът е огромна мрежа от свързани сървъри, които комуникират помежду си, за да можете да получите най-доброто обслужване, независимо къде се намирате по света. Следователно физическото местоположение на облака е в центрове за данни по цял свят. И всичките му услуги се доставят предимно чрез подводни и подземни кабели. 

Заключение 

Мистерията е разрешена! Сега знаете къде е физическото местоположение на облака.  

Има си нормални адреси на Земята, точно като вас! Например Neterra.CLOUD се намира в София дейта център.