Вредно ли е копаeнето на Bitcoin за околната среда?

Bitcoin отново е в основния новинарски поток, но този път „донякъде“ заради грешните причини. Криптовалутата имаше доста динамична година. Цената й достигна исторически връх, получи подкрепата на големи световни имена и… се срина. Отново. Както вече започна да го прави много често. Привлече и вниманието на правителства, отново заради грешните причини. Този път някои от тях предприеха действия и издадоха забрани.

Причината е донякъде изненадваща за обикновените хора, но не и за тези, които са в сферата на криптовалутите. Свързана е с начина на копаене на тези виртуални пари и най-вече с енергията, която е нужна за този процес. А тя е много. Толкова много, че може да захраните цяла страна с размерите на Пакистан, както показват някои анализи.

Количеството енергия

Трудно е да се изчисли колко точно енергия се консумира за копаенето на Bitcoin, тъй като има много фактори. Например какви са компютрите, колко от ресурсите им се използват, колко дълго, какви са източниците на електричество и т.н. Но има начини да се изчислят приблизителни стойности и те показват, че има постоянен ръст в енергийната консумация на Bitcoin.

Към края на май 2021 г. копаенето на Bitcoin изисква 122.92TWh на година. Ситуацията става още по-сериозна, когато погледнем и колко енергия е нужна, за да се обработи една Bitcoin трансакция – 1432.28kWh. (Биткойн транзакция е всяко пращане или получаване на Bitcoin от един виртуален портфейл към друг – след като се верифицира от миньорите, добави се към блока, като се завърши даден блок се добавя към блокчейна и отново всичко се повтаря.) Това е достатъчно, за да се осигури електричество на средностатистическо американско домакинство за 49.09 дни.

Това води и до още един проблем, който е и ябълката на раздора. Енергията е скъпа, но за да имаш максимум печалба, трябва да имаш възможно най-ниски разходи. Затова някой миньори се насочват към страни, в които сметките за ток са ниски. Или просто крадат. Или правят и двете. Когато това стане, започват да се натрупват няколко проблема.

Електропреносните мрежи не могат да се справят с тези локализирани резки скокове на консумацията и това води до сривове или дори по-лошо – недостатъчно енергия за региона. Освен това евтиното електричество обикновено не е много екологично. Така, че се получава и сериозен проблем с вредните емисии. Изчислено е, че за 2021 г. копаенето на Bitcoin ще генерира 39Mt CO2 – сравнимо с емисиите на цяла Либия. Само една Bitcoin транзакция генерира 680.33 kg CO2, което е колкото 1 507 857 транзакции с банкови карти или гледането на 113 389 часа видео в YouTube.

Защо се случва всичко това?

Причината е в начина на работа на Bitcoin. Всичко е базирано на блокчейна на Bitcoin, което е своеобразна дигитална счетоводна книга, в която се съдържа информация за всички транзакции с тази криптовалута. Блокчейнът гарантира, че няма фалшиви преводи и измами, тъй като всяка транзакция ще доведе до промяна на веригата и всички ще разберат, защото има много копия.

За да може да се обработва и развива блокчейнът на Bitcoin, е нужна сериозна компютърна мощ, която да изчислява транзакциите. Тук идва и Bitcoin копаенето.

Какво е Bitcoin копаене?

За да може да се добавят новите транзакции към блокчейна, трябва да се създават блокове. Те пък са комплект от транзакции, които са обработени, потвърдени и добавени към „книгата“. Когато блок бъде завършен, той се добавя към веригата и започва създаването на нов. Това се случва средно веднъж на 10 минути.

Лесно, нали? Беше. За да могат да се обработват и потвърждават тези транзакции, е нужна огромна изчислителна мощ. Причината е, че преводите са много и има още голям брой други „миньори“, които се състезават за наградата.

Когато блок бъде завършен, „миньорите“ получават награда – нов Bitcoin. Проблемът е, че това е своеобразно състезание. Ако обработиш 90% от блока и се  откажеш поради някаква причина, някой друг може да го завърш и да го верифицира. В този случай той взима наградата, а не ти. Или пък двама или повече „миньори“ завършват един блок едновременно – тогава този, който е извършил повече работа, ще получи наградата, а останалите – нищо. „Миньорите“ освен това се състезават за награда, която на всеки 4 години намалява наполовина. Поради тези причини те се нуждаят от все по-мощни компютри, за да увеличат шансовете си. Оттук се поражда и огромният интерес към специализирани конфигурации и видеокарти, тъй като техните графични процесори обработват транзакциите по-ефикасно.

Друг вариант е „миньорът“ да се присъедини към „басейн“, в който много други участници са обединили хардуерните си ресурси, за да създадат по-голяма обща мощност. Така те увеличават шансовете си и по-често печелят блокове, а след това си поделят наградата. Отново това най-често се прави пропорционално, според  вложените усилия. Така може да се окаже, че някой инвестира множество часове и енергия в работа на машините си и накрая получава частици от Bitcoin, които дори не покриват разходите.

Резултатът понякога е прибягване до „сенчести“ дейности, като кражба на електричество за понижаване на разходите и увеличаване на печалбите. По-често обаче „миньорите“ просто отиват в държави, където енергията е евтина (и в резултат – не е „зелена).

Илон Мъск влезе в чата

Всичко това е добре известно на криптоминьорите и е тема, която те дискутират през цялото време. Тя обаче не беше позната на обществото. Това се промени, когато по-рано тази година Илон Мъск обяви, че винаги е харесвал Bitcoin и Tesla ще направи инвестиция от над 1 млрд. долара, купувайки от криптовалутата. Не само това, но и обяви, че компанията ще приема поръчки за автомобили, които са платени чрез Bitcoin.

Както може да се очаква, това изстреля цената на Bitcoin до нови висоти. Тя прехвърли 63 000 долара. След това сравнително очаквано се срина и стигна 48 000 долара, преди да възстанови част от загубите си до 58 000 долара. Но след това Мъск не изневери на запазената си марка и отново промени мнението си.

Изведнъж той обяви, че макар все още да е почитател на Bitcoin и криптовалутите, той не може да подкрепя Bitcoin в сегашното му състояние. Tesla също спря да приема плащания в тази криптовалута. Компанията спря и да търгува с Bitcoin, като първоначално Мъск не даде ясен отговор дали тя все пак е запазила активите си или ги е продала.

Резултатът? Bitcoin падна като камък от самолет. През по-голямата част от месец май 2021 г. криптовалутата загуби повечето от инерцията, която беше изградила през годината и в края на 2020 г. Bitcoin се срина до цена от 34 000 долара и не успява да задържи нито един опит на почитателите на подхода „купувай, докато се срива“.

В края на май Мъск отново смени позицията си. Той обяви, че причината за отказването му е екологичният фактор – Bitcoin консумира твърде много енергия и генерира огромни вредни емисии. Той допълни, че работи заедно с водещи американски криптоминьори за решаването на тези проблеми и за намаляването на вредните емисии на Bitcoin значително.

Момент, има и още…

И сякаш драмите около Мъск не бяха достатъчни за Bitcoin, но именно те отново привлякоха вниманието на китайските регулатори към криптовалутите. Китай никога не е бил особен почитател на този финансов актив и търси начини да го ограничи от години. И последните събития им дадоха още една причина да направят точно това.

„Наскоро цените на криптовалутите скочиха и се сринаха, а спекулативната търговия с тях се завърна и сериозно застрашава сигурността на активите на хората и нарушава нормалния икономически процес и финансовия ред“, заявиха три водещи китайски регулатора в общо изявление. В резултат те издадоха забрана на финансовите институции и платежните компании да предлагат каквито и да е услуги за криптовалути и транзакции. Страната вече е забранила криптоборсите и ICO процедурите.

Китай запазва своята позиция, че търговията с криптовалути е рискована и смята, че тези активи не са подкрепени с реална стойност. Страната смята, че те са лесни за манипулиране и тези сделки не са защитени от законите ѝ. Новите забрани не дават на компаниите да предлагат услуги за криптовалути като търговия, обработка, верификация и т.н. Както може да се очаква, това веднага „натисна“ цените на Bitcoin надолу. Особено като се има предвид, че самите китайски граждани са сред най-големите фенове, потребители и „миньори“ на криптовалути.

Проблеми и за Иран

През последната седмица на май Иран обяви, че забранява копаенето на криптовалути. Забраната ще е в сила до 22-ри септември 2021 г. Причината не е заради финансовия аспект на Bitcoin, а заради енергията. Оказва се, че има огромен брой нелегални криптоминьори в страната и те са сред основните причини за претоварване на енергийната ѝ система. Проблемът продължава вече месеци и е довел до чести спирания на тока, включително и в столицата Техеран.

През това време регулаторите започнаха и издирване на нелегалните криптоферми в страната. През януари 2021 полицията конфискува почти 50 000 машини, които използват общо 95 мегавата на час и плащат най-ниските, субсидирани от страната цени, вместо регулярните. Правителството изчислява, че 85% от цялото генериране на Bitcoin в страната идва от нелегални ферми. В Иран има само 50 лицензирани криптоферми и те използват 209 мегавата.

Това не звучи много, но когато вземем предвид и нелегалните ферми, картината се променя. Анализаторската компания Elliptic изчислява, че между януари и април 2021 г. около 4.5% от световното генериране на Bitcoin идва от Иран. Китай, да, Китай все още е лидер с близо 70%. Въпреки забраните на самите услуги, Китай все още не е забранил самото копаене на криптовалути.

Какво следва?

Също в края на май Илон Мъск обяви, че е провел „потенциално обещаващи“ разговори с водещи Bitcoin „миньори“. След това бе обявено, че се създава Съвет по копаенето на Bitcoin, който да подобри устойчивостта на криптовалутата. Този съвет ще разработи и ще публикува настоящи и бъдещи идеи и начини за използване на възобновяема енергия за намаляването на вредните емисии на Bitcoin.

Все още не са публикувани идеи. Изглежда основната цел на Съвета ще е да води чрез личен пример и да промотира използването на „зелена“ енергия за копаенето на Bitcoin. Съветът няма да има регулаторна роля. Идеите му ще са просто препоръки и примери, които да показват ползите от използването на устойчива енергия за копаенето на криптовалути.

При положение, че повечето от генерирането на криптовалути се случва в държави, където „зелената“ енергия е рядкост и е скъпа, идеите на Съвета най-вероятно няма да доведат до големи промени. Освен ако самата Bitcoin индустрия и общност не започне някак да промотира използването на устойчива енергия, например чрез даване на по-големи награди за такава дейност. Това обаче изглежда много малко вероятно в сегашното състояние на индустрията.

Копаенето на Bitcoin действително е вредно за околната среда. Това може да се промени, но ще изисква много усилия. Може да започнете със семпли стъпки в тази посока, като например използвате „копачки“ или наети сървъри, които са в дейта центрове, които работят изцяло със „зелена“ енергия. Въпреки това ще са нужни продължителни усилия, за да се гарантира, че криптовалутите ще се отразяват добре не само на портфейла, но и на околната среда.

Ако темата за финтек ви привлича като магнит, може да разгледате и следващата ни статия:

Всичко за финтек и бъдещето на банкирането?