Изкуственият интелект (AI) е технология, която ще продължи да прекроява пейзажа на целия свят в обозримо бъдеще. Но преди да започнем да виждаме големите ефекти на AI върху цивилизацията, той ще трябва първо да премоделира ИТ индустрията.
И през последните няколко години този процес върви с нарастващи темпове. Първата част от това е реформирането на центровете за данни. Те вече са в процес на пълна трансформация при използването, капацитета, строителството, охлаждането и т.н. Работните натоварвания на AI идват със солидна цена, която някой трябва да плати за значително по-голямото потребление на ресурси, които и без това бяха оскъдни и скъпи. В резултат разходите се увеличават и естествено това се прехвърля към крайните потребители чрез по-скъпи услуги.
Това е тенденция, която ще продължи. Moody’s например прогнозира, че потреблението на енергия в центровете за данни ще нараства средно с 43% годишно всяка година до края на 2028 г. По-голямата част от това увеличение ще се дължи на използването на AI. Освен това AI ще повиши средната температура в центровете за данни, което означава повече охлаждане, т.е. необходими са още повече ресурси. Да не говорим, че самият хардуер ще изисква повече енергия за справяне с работните натоварвания на AI, които също се очаква да станат много по-сложни. И докато разработчиците работят върху оптимизирането на AI моделите, за да ги направят по-лесни за хардуера, огромното количество данни и изчисления, които ще са необходими, води до неизбежно нарастване на натоварванията.
Всичко това означава, че центровете за данни се нагряват по всякакъв възможен начин: има много „жега“ за операторите да изградят и осигурят повече капацитет, за да покрият цялото търсене. Конкуренцията между доставчиците за привличане на клиенти и между клиентите за получаване на най-добрите местоположения и услуги също е с нарастващ „градус“. Вътре в центровете за данни също има топлина. Навсякъде има много горещина. А където има твърде много високи температури, съществува риск от прегряване и повреда. Може ли това да се случи с индустрията на центровете за данни? Да, ако ситуацията не се отиграе по правилния начин.
Центровете за данни стават все по-горещи
Понастоящем няма конкретни данни за това доколко работните натоварвания на AI са допринесли сървърните помещения в центровете за данни да работят при по-високи температури, съобщава DataCenterKnowledge. Общият консенсус е, че това се случва, но до каква степен не е ясно. Като цяло хардуерът за AI има склонност да работи при по-високи температури и освен това – неговият различен дизайн е малко по-труден за охлаждане.
Това не е ново откритие. Изследователи от няколко европейски университета направиха проучване през 2020 г., като казаха, че NPU (Neural Processing Unit – един от крайъгълните камъни в AI хардуера) е много по-труден за охлаждане и по този начин тези единици „налагат сериозни термични пречки на системите-на-чип поради техните прекомерна плътност на мощността“. Това е така, защото NPU обикновено са по-малки, но генерират много топлина, която след това се концентрира в определени области. По този начин увеличаването на общото охлаждане може да бъде прекомерно, което ще доведе до увеличени разходи. От друга страна, прилагането на по-малко локално охлаждане ще направи цялата система по-сложна и отново – по-скъпа.
По този начин центровете за данни с изкуствен интелект изискват по-гъвкав и иновативен подход към охлаждането. Едно от нововъзникващите решения е течното охлаждане заедно с неговия „брат“ – охлаждане чрез потапяне. И двата типа обикновено са по-скъпи за изграждане, но се оказват доста ефективни за AI хардуер. Така че това е полезна инвестиция, ако центърът за данни ще се фокусира върху натоварвания с AI.
Това е друга ключова промяна в центровете за данни, която идва с AI – диференциация. Свикнахме да мислим за всички центрове за данни, че са еднакви. Сега AI налага различни подходи, като по този начин някои съоръжения могат да се съсредоточат върху специфични типове услуги, които може да са само за AI, смесени или само за традиционни работни натоварвания като съхранение на данни, облак, хостинг, колокация и т.н. Този избор ще бъде решаващ фактор какви промени и надстройки трябва да бъдат направени във всеки конкретен център за данни и ще рефлектират върху бъдещите му клиенти. Дейта център, оптимизиран за AI хардуер, може да има затруднения да предложи пространство за колокация и обратно.
AI принуждава центровете за данни да мислят
И така, температурата се покачва и това е един от основните двигатели за увеличаване на разходите. Но може да бъде и възможност. Например, центровете за данни на места в близост до жилищни райони или бизнес паркове биха могли да търсят стратегии за инвестиране в повторното използване на топлината. Било то за отопление на зони, където хората и стоките се нуждаят от по-добри температури през по-студените месеци или дори за други специфични производствени процеси.
Друг вариант е да се предложат специфични услуги, които биха били по-интересни за бизнеса, за да се намали колокацията. Например GPU-as-a-Service. По този начин съществуващите графични процесори в центровете за данни могат да бъдат използвани до максималния си потенциал в рамките на същия отпечатък, вместо клиентите да разполагат своя хардуера си или да наемат цели сървъри, които след това биха прекарали много време неизползвани напълно – нещо доста „неправилно“ във време, когато всеки MW капацитет на центъра за данни е много нужен.
Сега е моментът операторите на центрове за данни внимателно да проучат всички начини, по които могат да максимизират ресурсите си, да оптимизират разходите и да намерят начини за увеличаване на приходите, дори чрез начини, различни от очевидните – предоставяне на услуги за центрове за данни.
AI принуждава регулаторите да мислят за центровете за данни
Регулаторите не подецняват всички гореспоменати процеси. По-специално в САЩ манията по центровете за данни предизвиква безпокойство в две много специфични области – енергийната мрежа и водоснабдяването.
Например регулатори в САЩ са загрижени, че технологичните компании консумират много повече енергия, но не плащат достатъчно, като по този начин оставят собствениците на жилища и малкия бизнес да поемат увеличените разходи, съобщава The Washington Post. Как е възможно? Лесно. В множество щатове енергийната мрежа е под натиск поради нарастването на потреблението на енергия в дейта центровете. Това увеличава таксите за всички, не само за технологичните компании.
„Много губернатори и местни политически лидери, които искаха икономически растеж и жизненост от тези центрове за данни, сега осъзнават, че това може да дойде с цената на увеличени потребителски сметки“, казва Нийл Чатърджи, бивш председател на Федералната комисия за енергийно регулиране пред The Washington Post.
Естествено, технологичните компании казват, че плащат същите ставки, въпреки че някои получават преференциални такива поради дългосрочни PPA. Някои компании за комунални услуги казват, че повишените цени са в полза на всички, тъй като приходите отиват за така необходимите подобрения на електрическата мрежа, която в много региони има остра нужда от ремонти.
Въпреки това клиентите не са доволни от сегашните си сметки, а те ще продължат да растат. Очакваното увеличение за 2025 г. е до 20% за клиентите в Мериленд, Охайо, Пенсилвания, Ню Джърси и Западна Вирджиния. А през 2026 г. цените може да се увеличат още повече. Най-голямата комунална компания във Вирджиния, Dominion Energy, предвижда между 2024 г. и 2035 г. цените на електроенергията за битови нужди да нараснат с три пъти годишния темп в сравнение с последните 16 години.
Въпреки всички допълнителни причини като инфлация, цени на суровините, цени на зелена енергия и т.н., мнозина все още сочат с пръст технологичните компании като основна причина за този скок на цените. „Източването на енергия от компании като Google е огромно“, казва Бъди Дилейни, чието семейство произвежда и продава матраци по поръчка в района на Колумбия, Южна Каролина, от 96 години. „Не смятаме, че малки предприятия като нашето трябва да субсидират специални тарифи за електроенергия за тези компании, които имат милиарди долари приходи.“
Дилейни казва това, защото Google има сделка с Dominion Energy да плаща 6 цента на kWh за енергия – по-малко от половината от това, което плащат домашните клиенти и по-малко от тарифата за малките и средни предприятия. Дилейни изчислява, че неговата компания плаща $1000 на месец повече от това, което Google би платил за същата употреба.
Google отговаря, че всяка такава сделка се случва след преглед от регулаторите и гарантира, че договорената цена напълно покрива разходите на комуналното предприятие за обслужване на компанията. Ръководителят на отдела за енергия на дейта центрове на Google, Аманда Питърсън Корио, казва в изявление, че компанията „работи в тясно сътрудничество с нашите комунални партньори във всички общности, в които работим, за да гарантираме, че нашият растеж няма да повлияе на съществуващите клиенти“.
Dominion също така казва, че сделката с Google „покрива инвестициите, необходими за обслужване на проекта, включително преносни линии и други съоръжения“, и включва „условия, за да се гарантира, че други клиенти, като домакинства и малки фирми, не понасят несправедливо допълнителни разходи“.
За да предотврати подобно развитие, Охайо иска да създаде правило, според което технологичните компании трябва да плащат предварително за своята енергия. Местната компания за комунални услуги AEP Ohio иска регулаторите да принудят технологичните компании да плащат предварително до 85% от прогнозираното им потребление на енергия за десетилетие напред. Това „изолира другите ни клиенти – включително домакинства, малки предприятия, производители и други индустрии – от въздействието на необходимите инфраструктурни подобрения“, казва доставчикът. Естествено, технологичните гиганти се противопоставят на идеята.
Подобни спорове има и в други щати. Ясно е, че е необходимо по-централизирано решение. Много крайни потребители и малки и средни предприятия смятат, че плащат за подобрения на мрежата, които обслужват предимно или само технологични гиганти. ИТ доставчиците казват, че покриват разходите си и не са в тежест на тарифите на другите.
Същата история е и за водоснабдяването. Проблемите с изменението на климата и управлението на водите вече създават предизвикателства за водоснабдяването, но „AI и центровете за данни увеличават мащаба на предизвикателството“, казва Рама Варианкавал, глобален ръководител на корпоративните консултации в JPMorgan и водещ автор на доклада, направен от организацията по темата за бъдещето на водоустойчивостта на САЩ, пред Quartz. Неправилното справяне с въздействието върху водния стрес „може да причини истински смущения в глобалните вериги за доставки“, се казва в доклада.
От друга страна, Уили Филипс, председател на Федералната комисия за енергийно регулиране (FERC), казва, че изкуственият интелект и свързаните с него технологии имат „поколенческо значение“ и принадлежат на САЩ. „Днес имаме тази възможност по отношение на центровете за данни и не трябва да се отказваме от нея“, казва Филипс по време на дългоочакваната техническа конференция на FERC за изграждане на центрове за данни до електроцентрали, цитиран от DataCenterKnowledge.
Комисарят на FERC Марк Кристи отбелязва, че това трябва да се направи по правилния начин: „Искаме да обслужваме центровете за данни, но искаме да бъдем справедливи към всички останали потребители“. Как ще стане това все още е въпрос без отговор. И това е основният проблем. Изглежда, че регулаторите знаят, че има казус, но нямат идея как да го оправят. И това е проблем, който трябва да бъде решен бързо, преди да стане още по-сериозен.