Центровете за данни са под голям натиск. Нуждата от изчислителна мощност нараства все по-бързо и по-бързо, но съществуващите съоръжения не са достатъчни, за да покрият цялото търсене. Не става дума просто за изграждане на повече центрове за данни, за да се реши проблемът. Също толкова належащо и трудно предизвикателство е осигуряването на достатъчно енергия.
Индустрията правилно се опитва да разреши и двете предизвикателства едновременно. Това е най-добрият подход, тъй като местоположението и строежите на центровете за данни могат да окажат голямо влияние върху тяхното енергоснабдяване и потребление. А устойчивостта е ключов аргумент за продажба на услугата на клиенти, които също се надпреварват да постигнат собствените си климатични цели. За всички така желаната пълна въглеродна неутралност означава, че трябва да се уверят, че всичките им услуги са възможно най-екологични.
Има някои интересни решения, които вече се оформят. А също и няколко основни тенденции. Когато ги съберем, можем да получим прилична представа дали индустрията ще отговори на предизвикателствата и ще успее ли да го направи достатъчно бързо. Липсата на капацитет и свободни места в центровете за данни е лоша не само за техните оператори, но и за клиентите им и в резултат на това – за икономиката като цяло.
Търсенето процъфтява навсякъде
Скорошни доклади за глобалните тенденции от CBRE показват, че инвестициите се фокусират върху нововъзникващите пазари като начин за посрещане на търсенето на енергия. Компанията посочва няколко от тях като ключови двигатели на тенденцията: Северна Индиана, Айдахо и Бойс за САЩ. В световен мащаб са: Мумбай в Индия, Рио де Жанейро в Бразилия и Осло в Норвегия.
„Амбициите на хипермащабните оператори и по-ниските разходи за електроенергия доведоха до бърз растеж на пазари като Осло, като се има предвид неговата достъпност и икономическо значение. В някои случаи това ги прави горещи точки за изграждане на центрове за данни“, казва Кевин Рестиво, ръководител на отдела за изследване на центрове за данни за Европа в CBRE пред DataCenterDynamics.
Междувременно всички големи пазари на центрове за данни отчитат намаляващи нива на свободни места, което означава, че за компаниите става все по-трудно да намерят център за данни с необходимия капацитет, включително за колокация. И когато го направят, има вероятност цените за наем да са се повишили сериозно. Някои региони показват до 50% увеличение на наемите от първото тримесечие на 2023 г. Северна Америка отбелязва средно увеличение от 20%. Двете най-скъпи места за наемане на капацитет в център за данни в света са Сантяго – 500 долара за kW на месец и Сингапур – 330 долара за kW.
Разбира се, тези цени са твърде високи дори за големите корпорации. Така че много компании гледат към вторични и нововъзникващи пазари за наемане. Клиентите търсят специфичен набор от характеристики: пазари с достъп до енергия, особено възобновяеми енергийни източници, добра електрическа инфраструктура с модернизирани електропроводи, добри наемни цени и отворени регулации.
Почти невъзможно е да се намерят толкова перфектни места. Но има някои добри възможности за избор. Париж например. Той се радва на 40,6% увеличение на инвентара за първата четвърт на 2024, в сравнение с Q1 2023. Чикаго отбелязва увеличение от 57,2%. Далас се очертава като ново огнище за центрове за данни с рекордно високо ниво на предварителен наем и строителство. Точно в момента в Далас се изграждат 372MW капацитет. Внушителни 91,8% от него вече са предварително наети.
Лошият пример на Амстердам
Предстои да видим дали изкуственият интелект (AI) е нещо положително за индустрията и икономиката. AI може все още да е в начален стадий, но вече е невероятно гладен за изчислителна мощност. Вече предизвиква рекордно търсене на пазарите на центрове за данни по целия свят. В Европа например специфичните изисквания за AI водят до нови рекорди на пазара на центрове за данни, включително колокация. И всичко едва започва. Търсенето ще продължи да нараства.
Свободните места също намаляват поради търсенето за AI. В Амстердам например свободните места в дейта центровете са спаднали до 11,5%. И столицата на Холандия е интересен случай. През 2019 г. тя обяви мораториум за забрана на всички нови разработки на центрове за данни в границите на града, която беше в сила за една година. Вместо това бяха наложени други по-малки мораториуми и ограничения. В резултат ефектите от първоначалния мораториум все още се усещат в местната икономика.
„Амстердам все още е пазар от най-високо ниво; в момента е третият по големина в Европа, но е на път да падне до номер четири, защото Париж скоро ще нарасне до по-висока позиция. Винаги е бил номер три, но първоначалният мораториум наистина обезсили вятъра в платната на Амстердам“, казва Андрю Джей, ръководител на решенията за центрове за данни в CBRE пред DataCenterDynamics.
Мораториумът беше въведен, защото тогава градът усети, че няма достатъчно място. И управата имаше нужда от време, за да осигури регулации, които ще накарат бъдещите центрове за данни „да заемат възможно най-малко пространство и да пасват добре архитектурно на околната среда“. „Появата на центрове за данни е в известен смисъл резултат от нашето собствено потребление и начин на живот: искаме да сме онлайн на нашите телефони и лаптопи през целия ден. До известна степен ще трябва да приемем свързаната инфраструктура, но пространството в Амстердам е оскъдно“, каза Марике ван Доорнинк, съветник на Амстердам за устойчивост и пространствено развитие.
Мораториумът също имаше за цел да помогне на града да се справи с енергийните нужди. Когато приключи, имаше специфично изискване новите проекти да бъдат възможно най-енергийно ефективни и бяха въведени много високи стандарти. През юни 2024 г. Нидерландската Асоциация на центровете за данни (DDA) публикува своя доклад за състоянието на местните съоръжения за 2024 г., за да покаже ефектите от мораториума. В него се казва, че нидерландският пазар на колокация се е забавил значително през последните години, въпреки че Амстердам е комуникационен център. „Мораториумът в Амстердам и Харлемермеер причини силното спадане на международното търсене, особено на площи за центрове за данни на едро и се премества на други места в Европа“, се казва в доклада.
Нещо повече, Нидерландия всъщност губи центрове за данни. През 2023 г. те са били 187, докато през 2019 г., преди мораториума, са били 189. През 2019 г. е имало 111 доставчици на колокация в страната, докато през 2023 г. те са били 95. Амстердам играе ключова роля и в двете, тъй като има 71% дял на целия нидерландски пазар на центрове за данни. Още по-лошото е, че през първото тримесечие на 2024 г. в Амстердам не беше пуснат нов капацитет. В резултат сега изостава от другите водещи европейски пазари от първо ниво – Франкфурт, Лондон, Париж и Дъблин. Освен това добави по-малко капацитет от който и да е от тях миналата година – 62MW.
Не толкова добрият пример на Сингапур и Дъблин
Уроците от другия край на света не са много по-различни. Също през 2019 г. Сингапур въведе подобен мораториум поради опасения, че няма да има достатъчно енергия за страната. Той беше леко вдигнат през 2022 г., тъй като бяха разрешени нови проекти при определени правила. Страната също така представи планове за добавяне на 300 MW капацитет чрез оптимизиране на съществуващите центрове за данни.
Анализаторите от BMI обаче не очакват добри неща. „Нашето мнение е, че е малко вероятно мащабните инвестиции в капацитет за центрове за данни да се върнат в Сингапур в резултат на глобалните ключови тенденции в индустрията и инерцията, поддържана от съседните пазари, предимно Малайзия“, се казва в доклад на BMI. Той също така добавя, че споменатите съседи в региона планират да предложат до 2500 MW нов капацитет през следващите няколко години.
През 2022 г. Дъблин също въведе мораториум върху нови проекти за центрове за данни. Той ще продължи до 2028 г. и отново причината са опасенията за енергийните доставки. Централната статистическа служба на Ирландия показва, че през 2022 г. центровете за данни в страната са консумирали 18% от цялата електроенергия. И прогнозите са, че до 2026 г. това може да нарасне до 32%.
И така, какво да се направи?
Изглежда много неприятна ситуация. Центровете за данни са крайно необходими и всички са съгласни с това. Но ключовите пазари са загрижени дали могат да се справят с толкова голямо търсене, а нововъзникващите пазари са.. нововъзникващи и не са готови да помогнат напълно. Ще отнеме време инвестициите, които вече текат към тях, да дадат желаните резултати. И енергийните доставки изглежда са основната проблемна област.
И така, операторите на центрове за данни поемат нещата в свои ръце. Поне тези, които имат достатъчно ресурси. Meta е един от тях и наскоро обяви нов проект за геотермална енергия в подкрепа на своите дейта центрове в САЩ.
„Ние в Meta разбираме необходимостта от надеждна, достъпна и безвъглеродна енергия и сме отдадени на водещите инициативи за чиста енергия в подкрепа на нашата работа. Ние сме развълнувани да си партнираме със Sage в първия по рода си проект, изследващ използването на нова, усъвършенствана геотермална енергия в части на страната, където това не е било възможно преди. И ние оценяваме лидерството на Министерството на енергетиката в признаването на възможността, която геотермалната технология предлага в бъдеще“, казва компанията.
Защо геотермална енергия?
Мета казва, че това е разумен и изгоден възобновяем енергиен източник в САЩ.
„Усъвършенстваната геотермална енергия в момента се използва главно в Невада, Юта и Калифорния. Технологията на Sage бележи значителен напредък за сектора на чистата енергия, демонстрирайки способността да се използва геотермална енергия практически навсякъде и обещава нова ера на надеждна, устойчива базова мощност и подобрена стабилност на мрежата. Горещата суха скала е изключително изобилен ресурс в сравнение с традиционните хидротермални образувания, което прави GGS технологията на Sage силно мащабируем подход с потенциал за бързо разширяване в САЩ и в световен мащаб“, добавя Meta.
Компанията планира първата фаза на проекта да бъде пусната в експлоатация през 2027 г. „Като част от това партньорство със Sage, ние планираме да доставим до 150 MW нова геотермална базова мощност, за да подпомогнем растежа на нашите центрове за данни“, споделя още компанията. Meta добавя, че е договорила повече от 12 000 MW в проекти за възобновяема енергия, „което ги прави един от най-големите корпоративни купувачи на възобновяема енергия в световен мащаб“. Компанията е пример за това как в крайна сметка операторите на центрове за данни ще трябва да си помогнат сами. За съжаление не всеки има такива ресурси, за да го направи. Така че индустриалните партньорства може да са ключ към решаването на предизвикателствата.