С нарастващия бум на изкуствения интелект (AI) Европа е на стратегически кръстопът. Европейският съюз се стреми да утрои капацитета на центровете си за данни през следващото десетилетие, но континентът е изправен пред критично ограничение – електрическите мрежи. Новият доклад на Ember „Енергопреносни мрежи за центрове за данни в Европа“ подчертава, че проактивното планиране на мрежите ще определи дали Европа може да се конкурира в световната надпревара за AI, или ще изостане под тежестта на ограниченията на инфраструктурата си.
Центровете за данни като основи на икономиката на изкуствения интелект
Центровете за данни не са просто големи складове със сървъри. Tе са оперативното ядро на дигиталната икономика, задвижвана от изкуствен интелект. От обучението на сложни модели с AI до управлението на облачни услуги, те осигуряват изчислителната мощ, необходима за иновации, производителност и икономически растеж. Те също така представляват един от най-бързо развиващите се източници на търсене на електроенергия в Европа, като се очаква потреблението да скочи от 96 TWh през 2024 г. до 236 TWh през 2035 г. – увеличение от 150%.
В традиционни хъбове като Дъблин, Франкфурт, Лондон и Амстердам центровете за данни вече са отговорни за 30-80% от местното потребление на електроенергия. С нарастването на търсенето тези градски мрежи достигат лимита си, което увеличава времето за чакане за свързване към ел. мрежите от 10 до 13 години. Мрежата, някога пасивна комунална услуга, сега е централен фактор в икономическото развитие и стратегическите инвестиции.
Географски особености на готовността на мрежата: победители и губещи
Ключова тема в доклада е географското разминаване. Държавите, които са предвидили и са инвестирали в мащабируема, гъвкава мрежова инфраструктура – особено скандинавските страни и части от Южна Европа – се очертават като привлекателни дестинации за разширяване на центровете за данни. Норвегия, Дания и Швеция се възползват от непретоварени мрежи, ниски цени на електроенергията, по-хладен климат (намаляване на нуждите от охлаждане) и наследство от дългосрочно енергийно планиране.
Например норвежкият енергиен оператор Statnett вече планира утрояване на търсенето на електроенергия в центровете за данни до 2030 г., докато Дания се радва на 26% годишен ръст на капацитета през последните пет години, благодарение на ранните инвестиции в подстанции. Обратно, пазарите FLAP-D (Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж, Дъблин) изпитват насищане на мрежата, което подтиква инвеститорите да търсят алтернативни места. Ирландия например е наложила мораториум върху заявленията за нови центрове за данни в Дъблин до 2028 г.
Тази промяна е значителна: до 2035 г. се очаква половината от капацитета на центровете за данни в Европа да бъде извън традиционните хъбове. Понастоящем приблизително 62% от капацитета на центровете за данни в Европа се намира в пазарите FLAP-D, но се очаква този процент да спадне до 55% до 2030 г. и 51% до 2035 г. Накратко, капацитетът на ел. мрежата се превърна в новото конкурентно предимство.
Изкуствен интелект, суверенитет и икономически възможности
Залогът е голям. Според Международния валутен фонд изкуственият интелект има потенциал да увеличи растежа на БВП в Европа с 0,5 процентни пункта годишно между 2025 и 2030 г. Правителствата от целия континент реагират с амбициозни национални стратегии. Инициативата InvestAI на ЕС има за цел да мобилизира 200 милиарда евро за изкуствен интелект, докато Франция е отпуснала 109 милиарда евро, а Обединеното кралство разработва 10-годишен инвестиционен план.
Но тези инициативи зависят от един критичен фактор: готовността на енергийната мрежа. Без възможността за бързо свързване на нови центрове за данни тези огромни инвестиции рискуват да бъдат неоползотворени. Освен това, тъй като моделите с изкуствен интелект все повече изискват сигурно и суверенно боравене с данни, амбицията на Европа да утвърди цифровия си суверенитет зависи от наличието на вътрешна инфраструктура, готова за обработка и съхранение на чувствителни данни.
Решения за по-интелигентни мрежи: инструментариум за бъдещето
Докладът не само идентифицира проблемите, но и предлага конкретни решения. Ember очертава серия от мерки, които могат драстично да намалят времето и разходите за свързване на центровете за данни към мрежата, включително:
1. По-интелигентни споразумения за свързване
Вместо да се чакат години за пълномащабно свързване, поетапните или „гъвкави“ споразумения биха могли да позволят на центровете за данни да се свържат с частичен капацитет в краткосрочен план. Тази стратегия, широко използвана в САЩ, може да намали времето на чакане с до 80%. Италия е пионер в този подход в Европа: нейният енергиен оператор Terna е получил 30 GW заявки за свързване на центрове за данни до края на 2024 г., като 80% са подадени в рамките на 12 месеца. Това се равнява на близо 40% от пиковото търсене на електроенергия в Италия.
2. Гъвкави модели на потребление
Противно на общоприетото схващане, центровете за данни могат да бъдат гъвкави консуматори на енергия. Консумацията на електроенергия варира в зависимост от натоварването, времето през деня и сезона. По-специално, натоварванията, свързани с изкуствен интелект, могат да бъдат групирани и планирани така, че да съвпадат с по-ниско натоварване на мрежата. МАЕ изчислява, че дори скромна гъвкавост – 30 часа годишно – би могла да удвои наличния капацитет на мрежата за центровете за данни. Пилотни проекти като DCFlex, стартиран през 2024 г., целят да формализират и мащабират този подход в целия континент.
3. Стратегическо разположение и колокация
Вместо да преоборудват претоварени мрежи, държавите могат да насочат новите разработки към недоизползвани или постиндустриални зони. Френският EDF е определил готови за употреба индустриални обекти с 2 GW наличен капацитет, докато Обединеното кралство стартира Зони за растеж с изкуствен интелект, за да привлече клъстерни инвестиции. Съвместното разполагане на центрове за данни в близост до възобновяеми енергийни източници може също да намали нуждите от пренос и да стабилизира разходите за електроенергия.
4. Пространствено планиране и прозрачност на мрежата
За ефикасното координиране на растежа, дългосрочното пространствено планиране е от съществено значение. Процесът на стратегическо пространствено енергийно планиране в Обединеното кралство е пример за модел на сътрудничество, при който операторите на преносни системи, разработчиците на чиста енергия и инвеститорите в центрове за данни съгласуват инвестиционните цикли на инфраструктура. Прозрачността също е от значение – картите на капацитета на мрежата и времето за чакане за свързване трябва да бъдат публично достъпни, за да се улесни информираният избор на място.
Икономическо въздействие: Повече от просто сървъри
Освен електричеството и изкуствения интелект, центровете за данни генерират осезаеми икономически ползи. Нидерландия отдава 20% от преките си чуждестранни инвестиции на индустрията за центрове за данни и облачни услуги. В Германия центровете за данни добавиха 10,4 милиарда евро към БВП през 2024 г. – стойност, която се очаква да се удвои до 2029 г. Работните места също са важен фактор: в Нидерландия 11 000 директни работни места в центрове за данни поддържат над 2,1 милиона позиции в по-широката цифрова икономика.
Освен това секторът засилва конкурентоспособността на Европа в индустриалната автоматизация, област, в която европейските фирми вече са водещи в световен мащаб. От края на 2022 г. насам рязкото нарастване на търсенето на изкуствен интелект увеличи пазарната капитализация на ключови играчи като Siemens с над 60%, което показва, че инвестициите в дигитална инфраструктура се отразяват в различните сектори.
Претоварването на мрежата като стратегически риск
Въпреки тези предимства, докладът ясно показва, че настоящите условия на мрежата биха могли да провалят амбициите на Европа. Ако континентът не успее да се справи с изискванията на AI инфраструктурата, рискува да загуби позиции спрямо по-гъвкавите конкуренти в Северна Америка или Азия. Претоварването на мрежата не е просто технически или регулаторен проблем – това е геополитическа и икономическа уязвимост.
Инвеститорите няма да чакат правителствата да наваксат. Както се вижда в Белгия, където операторите сега се надпреварват да управляват наплива от нови заявки от пренаситените холандски и германски пазари, разработчиците следват готовността, а не обещанията. Ирландският мрежов оператор EirGrid дори предупреди за потенциален „масов отлив“ на инвестиции в центрове за данни, освен ако проблемите със свързването не бъдат решени.
Препоръки за политики: План от шест точки
За да остане Европа конкурентоспособна, Ember препоръчва следните действия:
1. Правителствата и регулаторните органи трябва да признаят мрежите като стратегическа икономическа инфраструктура. Планирането на мрежите вече не трябва да бъде реактивно, а предвиждащо, съобразено с бързо развиващите се индустрии като изкуствения интелект.
Какво означава това:
Електропреносните мрежи вече не са просто технически актив за управление на енергийния поток — те са стратегически фактори за националната икономическа конкурентоспособност. Бързият растеж на цифровата инфраструктура, особено на центровете за данни, свързани с изкуствен интелект, изисква мрежови системи, които могат да се справят с високото и гъвкаво търсене бързо и надеждно.
Ключови действия:
• Правителствата трябва да интегрират планирането на изкуствения интелект и цифровата инфраструктура в националните енергийни стратегии.
• Трябва да се правят изпреварващи инвестиции — изграждане на мрежов капацитет в райони, за които се предвижда да бъдат разположени нови центрове за данни, дори преди търсенето да е напълно реализирано.
• Националните енергийни регулатори трябва да се развият от фокусирани върху разходите надзорни органи в партньори за икономическо развитие, като гарантират, че планирането на мрежата е в съответствие с иновационните и индустриалните стратегии.
Защо е важно:
Бавните, реактивни инвестиции в мрежата сега са пречка за инвестиции в размер на няколко милиарда евро. Чрез преосмисляне на планирането на мрежата като лост за растеж, страните могат да привлекат повече инвестиции в цифрови технологии, изкуствен интелект и чисти технологии — създавайки работни места и растеж на БВП.
2. Разработване на приоритетни зони за изкуствен интелект. Насочването на инвестиции в райони с наличен капацитет може да облекчи натиска върху наситените центрове.
Какво означава това:
Правителствата и операторите на мрежови мрежи могат да насочат инфраструктурата, свързана с изкуствен интелект (особено центровете за данни), към райони, където капацитетът на електрическата мрежа е недостатъчно използван или е по-лесен за разширяване.
Ключови действия:
• Определяне на „зони за растеж на изкуствения интелект“ или подобни икономически клъстери извън претоварените градски райони.
• Осигуряване на бързи връзки към мрежата, разрешителни и стимули в тези зони.
• Насърчаване на клъстерирането на центрове за данни и свързана с тях цифрова инфраструктура, за да се увеличи максимално споделеното използване на комунални услуги (напр. достъп до подстанции, охладителна инфраструктура).
Примери в действие:
• Франция предлага готови за развитие индустриални обекти с предварително разпределен мрежов капацитет.
• Инициативата на Обединеното кралство за зони за растеж на изкуствения интелект (AIGZ) се стреми да концентрира мащабна инфраструктура (напр. клъстери от 500 MW) в подготвени за мрежата райони.
Защо е важно:
Този подход намалява натоварването на мрежата в традиционни центрове като Дъблин или Амстердам, като същевременно стимулира регионалния икономически растеж на други места.
3. Да се използва стратегическо пространствено планиране, за да се съгласуват мрежите и растежът. Съвместното разполагане на центрове за данни с възобновяеми енергийни източници и системи за съхранение може да намали разходите за мрежата и мрежовите тарифи.
Какво означава това:
Центровете за данни не трябва да се развиват изолирано от енергийната инфраструктура. Вместо това, държавите трябва да насърчават дългосрочно, пространствено координирано планиране, което съвместно разполага центрове за данни, възобновяеми енергийни източници и съоръжения за съхранение.
Ключови действия:
• Операторите на енергопреносни мрежи, разработчиците на чиста енергия и инвеститорите в центрове за данни трябва да координират своите цикли на планиране, дори ако традиционно работят по различни времеви рамки.
• Правителствата трябва да осигурят пространствено енергийно планиране — идентифициране на оптимални зони за енергоемки индустрии въз основа на наличността на електроенергия от мрежата и възобновяеми източници.
• Насърчаване на съвместното разполагане на центрове за данни в близост до възобновяеми източници (вятър, слънчева енергия, водна енергия), като по този начин постигат:
o Намаляване на загубите от пренос.
o Намаляване на нуждите от инвестиции в мрежата.
o Намаляване на въглеродния интензитет на цифровата инфраструктура.
Защо е важно:
Съвместното планиране намалява разходите за инфраструктура и ускорява издаването на разрешителни, което улеснява и ускорява внедряването на AI и облачна инфраструктура в голям мащаб. То също така подкрепя целите за зелена дигитализация.
4. Внедряване на по-интелигентни споразумения за свързване към мрежата, за да се ускори разгръщането им. Поетапните или нетвърдите модели могат да намалят забавянията при свързване и да използват неоползотворения капацитет.
Какво означава:
Стандартните процеси за свързване към мрежата са твърде бавни. На новите центрове за данни трябва да бъде разрешено да се свързват чрез иновативни мрежови договори, които осигуряват частичен или гъвкав достъп по-рано.
Ключови решения:
• Поетапно свързване: Центровете за данни първоначално получават частичен достъп (напр. 50% от планирания капацитет), като пълният достъп се увеличава с течение на времето.
• Нетвърди (прекъсваеми) връзки: Съоръженията се съгласяват да намалят или спрат потреблението на електроенергия по време на периоди на натоварване на мрежата в замяна на по-бързи връзки и/или по-ниски мрежови такси.
Резултати:
• Тези договори биха могли да намалят времето за чакане от 7–10 години на 1–3 години в претоварени райони.
• Италия вече вижда това на практика — с 30 GW приложения за свързване към мрежата за центрове за данни, водени от по-краткото време за чакане.
Защо е важно:
Времето за пускане на пазара е от решаващо значение за технологичните компании. Сделките за по-интелигентни мрежи предлагат скорост, без да е необходимо пълномащабно изграждане на инфраструктура, което води до бързи икономически печалби.
5. Проучване и мащабиране на гъвкавостта на центровете за данни. Необходими са пилотни схеми и регулаторни рамки, за да се оползотвори този неизползван ресурс.
Какво означава:
Традиционно, центровете за данни се третират като постоянни, „твърди“ електрически товари, но в действителност потреблението им е по-гъвкаво, отколкото се предполага. Използването на тази гъвкавост на натоварването може да облекчи натиска върху мрежата.
Ключови стратегии:
• Насърчаване на планирането на работното натоварване с изкуствен интелект (напр. обучение на големи модели извън пиковите часове).
• Подкрепа за оформяне на натоварването чрез ценови сигнали или програми, ориентирани към търсенето.
• Използване на батерии за съхранение на данни на място и резервни генератори за управление на пикове и прекъсвания.
• Стартиране на пилотни проекти (напр. DCFlex) за тестване и доказване на гъвкави операции в цяла Европа.
Потенциалът:
• МАЕ изчислява, че само 30 часа гъвкавост годишно от центровете за данни биха могли да удвоят капацитета на мрежата, с който разполагат.
• Белгия вече включва нива на гъвкавост до 75% в някои от своите дългосрочни сценарии за планиране на мрежата.
Защо е важно:
Отключването на гъвкавостта намалява необходимостта от скъпи подобрения на мрежата, съкращава времето за чакане и прави по-ефективно използването на съществуващата инфраструктура.
6. Подобряване на наличността и прозрачността на данните. Операторите на мрежи трябва да публикуват карти на капацитета и данни за опашките, за да подпомогнат по-интелигентния избор и планиране на обекти.
Какво означава това:
Основна пречка пред интелигентното планиране е липсата на данни – за състоянието на мрежата, опашките за свързване, моделите на търсене на центрове за данни и плановете за разполагане. Правителствата и операторите на мрежи трябва да подобрят прозрачността.
Какво е необходимо:
• Карти на капацитета на мрежата: Публично споделяне на местата, където инфраструктурата може да поеме ново търсене.
• Данни за опашките за връзки: Показване на съществуващи пречки и позволяване на разработчиците да планират по-интелигентно.
• Стандартизирани профили на търсенето: Подобряване на прогнозирането чрез изграждане на по-точни модели на поведение на центровете за данни в реалния свят (напр. сезонни колебания, гъвкавост).
• Отворени платформи за сътрудничество: Даване на възможност за споделяне на данни между правителства, регулатори, оператори на преносни системи и частни инвеститори.
Защо е важно:
С по-добри данни планирането става по-малко спекулативно и по-стратегическо. То позволява на правителствата да насочват стимули, на бизнеса да вземат информирани решения за разполагане на площадки, а на операторите на преносни системи да приоритизират инвестициите по-ефективно.
Моментът на истината
Революцията в областта на изкуствения интелект няма да чака. Докато Европа се надпреварва да определи своето дигитално бъдеще, електрическите мрежи се превърнаха в ключов елемент в битката за технологично и икономическо лидерство. Държавите, които бързо модернизират своите мрежи – чрез по-интелигентни политики, съвместно планиране и технически иновации – ще пожънат плодовете на процъфтяващата икономика, основана на изкуствен интелект.
Тези, които изостават, рискуват не само да изпуснат влака, но и да станат зависими от чуждестранна инфраструктура и технологии, подкопавайки техния суверенитет, конкурентоспособност и устойчивост. Капацитетът на енергийната мрежа вече не е фонов проблем – той е на преден план в бъдещето на Европа.
В този контекст компании като Нетера, които вече разполагат с международна мрежова инфраструктура и високонадеждни центрове за данни, заемат стратегическа позиция в новата цифрова ера. С национална и международна свързаност, гарантирано електрозахранване и устойчива архитектура, Нетера осигурява условия за растежа на новото поколение AI услуги, без да зависи от претоварени или несигурни енергийни и комуникационни ресурси. Това я прави предпочитан партньор за компании, които имат нужда от стабилна и устойчива дигитална среда извън традиционните хъбове.