Много се говори за интензивната конкуренция и изграждането на нови центрове за данни. Това е глобален феномен, който води до промени не само в ИТ индустрията, но и в политиките на цели региони. Европа има шанс да се възползва от този динамичен момент и да привлече повече инвестиции към нова цифрова инфраструктура и центрове за данни.
В този смисъл, Европейската асоциация на центровете за данни (EUDCA) публикува своя първи доклад озаглавен „Състоянието на европейските центрове за данни“. „Състоянието на европейските центрове за данни 2025 г. ще бъде един от първите изчерпателни доклади, основани на данни, за цялата индустрия на европейските центрове за данни. Той бележи нова ера на сътрудничество и отчитане на данни, базирани на наученото от опит, оперативни записи и идентифициране на бъдещи възможности. Европейската асоциация на центровете за данни (EUDCA), организация с нестопанска цел, поръча общоевропейското проучване с цел създаване на солиден и надежден набор от данни, който независимо квалифицира и количествено определя въздействието на сектора върху европейската икономика, суверенитета на данните, общественото развитие и околната среда“, се казва в доклада на EUDCA. И така, нека разгледаме какво е състоянието на европейските центрове за данни.
Много повече съоръжения, отколкото очаквате
Не е изненадващо да се каже, че търсенето на капацитет в центрове за данни в Европа непрекъснато нараства. Това е даденост, като се има предвид бързото развитие на изкуствения интелект, нарастващото търсене на облачни и изчислителни услуги от страна на организациите, рястящото потребление на крайните потребители и др. Дигитализацията на икономиките продължава и стабилната цифрова инфраструктура вече е основен приоритет за тях.
Естествено, центровете за данни играят жизненоважна роля в тази инфраструктура. А в Европа те са много повече, отколкото си мислите. Докладът отчита общо 10 539 центъра за данни с всякакви размери и капацитети. От тях 19 са свръхмащабни. Естествено, по-голямата част са по-малки, с капацитет между 50 kW и 0,5 MW. Те са 6342. Също така, 9052 са за корпоративни нужди. Други 1403 са за колокация и 64 са за мащабна колокация.
„Центровете за данни допринасят значително за социално-икономическия пейзаж на Европа. През 2023 г. само колокационните центрове за данни са генерирали 30 милиарда евро БВП, като прогнозите са 83,8 милиарда евро до 2030 г., наред със създаването на хиляди преки и косвени работни места“, се казва в доклада. Ясно е, че по-голямата част от съоръженията са малки, докато колокационните центрове за данни доминират над по-големите (5 MW или повече). Корпоративните центрове за данни остават често срещани, но по-малки, което е очаквано – много организации все още предпочитат да използват собствени центрове за данни или да наемат локални.
„Европейският пазар на колокация се разраства бързо, с разнообразни модели на растеж в различните региони. Страните от FLAPD доминират като централни хъбове благодарение на своята свързаност и изградена инфраструктура, представляващи над 70% от капацитета в Европа“, отбелязва докладът. „Пазарът все повече се насочва към мащабна колокация, за да отговори на търсенето от хипермащабни компании и работни натоварвания с изкуствен интелект, като инвестициите ще надхвърлят 100 милиарда евро до 2030 г. Въпреки този растеж, ограниченията в мощността, регулаторните пречки и предизвикателствата пред устойчивостта остават критични проблеми, оформящи бъдещата траектория на сектора“, добавя се в него.
Докладът също така установява, че инвестициите в хипермащабна инфраструктура се ускоряват, особено поради напредъка в изкуствения интелект и нарастващото търсене на облачни услуги. До 2030 г. се очаква общите инвестиции в хипермащабни центрове за данни в Европа да надхвърлят 40 милиарда евро, със среден годишен ръст на ИТ капацитета от 11%, достигайки 5,6 GW.
Предизвикателствата остават
Разбира се, пътят към успеха няма да е безпроблемен. Все още има много съществени предизвикателства. Повече от 75% от анкетираните считат достъпа до електроенергия за най-голямото предизвикателство за сектора през следващите три години, въпреки готовността за инвестиране в алтернативни решения за достъп до електроенергия. Над 50% очакват да има стабилизиране на мрежата/търговия с енергия.
36% от анкетираните посочват спазването на регулаторните изисквания като сериозно предизвикателство. 34% смятат процеса по издаването на разрешителни също за пречка. Анкетираните са загрижени и за високите цени на енергията, адаптирането на дизайна, намирането на достатъчно квалифициран технически персонал, устойчивостта и други. Те също така мислят за евентуални прекъсвания на веригата за доставки, намирането на подходящи места и други. За да се справят с тези предизвикателства, са необходими координирани усилия за подобряване на мрежовата инфраструктура, рационализиране на регулаторните процеси и инвестиране в образование и инициативи за многообразие за развитие на квалифицирана работна сила, се отбелязва в доклада.
„Въпреки че секторът вече осигурява работа на хиляди хора и допринася значително за растежа на БВП на Европа, той все още се бори да бъде считан за привлекателна възможност за кариера, като повече от 50% от анкетираните считат липсата на обучение, ориентирано към центрове за данни, за основна причина за недостига на хора в индустрията“, се добавя в доклада.
Изглежда, че трябва да се работи по-добре за изпращане на правилното послание. Особено след като центровете за данни имат „значително социално-икономическо въздействие в Европа. Най-важният принос на центровете за данни е осигуряването на цифровата инфраструктура, необходима за изграждането на цифровата икономика“, отбелязва докладът. Но осъзнава ли се това от европейците?
В действителност, повечето хора не смятат центровете за данни за движещи сили на икономиката. За повечето хора тези големи съоръжения са „това, което прави интернет реалност“. Индустрията трябва да направи повече, за да изпрати посланието, че:
„Дигитализацията прави предприятията по-ефективни и конкурентоспособни: Тя повишава производителността на служителите, намира нови решения на стари и нови проблеми и позволява на националните правителства и обществеността да изграждат нови услуги с добавена стойност и да развиват изцяло нови бизнес модели. Тези „ефекти надолу по веригата“ са ключови за модернизирането на европейската икономика, позволявайки ѝ да „стъпи на собствените си крака“, според доклада.“
И така, как изглежда бъдещето
Динамично е. Това е краткият отговор. По-дългият е, че ще има много промени, тъй като центровете за данни ще трябва както да растат, така и да подобряват капацитета и възможностите си, но и да се справят с предизвикателствата. Така че те ще трябва също така да намерят и развият необходимите квалифицирани работници, например. И да продължат да подобряват целите си за устойчивост. Те остават ключови за индустрията.
„До 2026 г. новите центрове за данни с енергиен капацитет от 1 MW или повече трябва да използват повторно поне 10% от топлинната си енергия, като този процент ще се увеличи до 20% до 2028 г., или да сключват договори за доставка на топлина до мрежите за централно отопление. Понастоящем 31% от колокационните и хипермащабните центрове за данни, както е посочено в доклада, имат възможност да осигуряват предаване топлината, а още 38% инвестират в подобни инициативи. Устойчивостта е основен ангажимент на европейската индустрия за центрове за данни. Това се демонстрира от инициативи като Пакта за климатично неутрални центрове за данни (CNDCP), доброволна инициатива, стартирана през 2021 г. от водещи оператори на центрове за данни и доставчици на облачни услуги. Тя се фокусира върху няколко ключови области, включително подобряване на енергийната ефективност, преход към 100% възобновяема енергия, намаляване на потреблението на вода, насърчаване на кръгова икономика чрез повторно използване и рециклиране на оборудване и намаляване на емисиите на парникови газове“, добавя се в доклада.
В момента 94% от енергията на центровете за данни вече се доставя от възобновяеми източници. 22% от операторите на центрове предоставят услуги за стабилизиране на мрежата или търговия с енергия. Тази ниша е от особен интерес за операторите и се очаква до две години 59% от тях да участват активно в нея. Също така, 28% от операторите вече са инвестирали в производство на енергия от възобновяеми източници на място, а 41% планират да направят същото.
Що се отнася до охлаждането, 41% от колокационните центрове за данни вече използват течни решения. Очаква се до две години този брой да скочи до 84%. Също така, около половината от операторите вече използват остатъчна топлина от своите центрове за данни. Други 38% планират да внедрят този подход в рамките на две години.
Що се отнася до квалифицираните работници, индустрията се нуждае от 100 000 обучени инженери в рамките на пет до седем години, ако иска да удвои или утрои пазара си. В момента не е възможно да се осигури такъв брой работници в този срок. ЕС може да помогне, като създаде програми за стажове и подпомогне обучението и преквалификацията на работниците.
Сега е моментът
Европа остава много привлекателна среда за инвестиции в дигитална инфраструктура. Тя притежава всички основни качества и покрива главните фактори, от които се нуждаят операторите, казва Майкъл Уинтърсън, генерален секретар на EUDCA, пред Data Center Knowledge. Регионът обаче трябва да изтъкне по-добре тези качества.
„Време е да кажем: Ние сме безопасно и добро място за инвестиции. Ще уважаваме правата на човека. Ще уважаваме правата върху данните“, добавя той. Дори регулациите, които обикновено се възприемат като слаба страна на ЕС, защото са много сложни и може да са възпиращ фактор за компаниите, не са толкова страшни, казва Уинтърсън. „Много компании казват: „Чакай малко, Европа всъщност не е лошо място за инвестиции“, казва той.
И все пак, ЕС може и трябва да направи повече по отношение на регулациите и желанието и способностите си да помогне на индустрията за центрове за данни. Например, една така необходима стъпка би била по-голяма яснота относно плановете на ЕС за справяне с недостига на квалифицирани кадри, решаване на регулаторните предизвикателства и отправяне на по-добри и решителни политически послания като цяло.
„Всичко, което Урсула фон дер Лайен трябва да направи, е да каже, че ви чуваме силно и ясно и че ще поправим тези неща. Ако това е основното нещо, което ще да бъде казано през следващите няколко месеца, мисля, че може да видите много повече инвестиционни средства, идващи в Европа“, казва Уинтърсън.